17.03.2022 г., 13:38 ч.

Стокхолмски синдром 

  Поезия
198 3 3

Ако очите ти бяха затвори,
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.

Дори и тялото да се бунтува,
душата ми в твоя капан ще живее.
Щом пак съм твоя, дори да съм луда,
оставам, напук на живота си черен.

Дните ни тихо потъват в безвремие.
Стрелчицата на пулса ми е спряла.
Ако раздялата беше решение,
отдавна вече щеше да ме няма!

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??