Стокхолмски синдром
Ако очите ти бяха затвори,
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.
Дори и тялото да се бунтува,
душата ми в твоя капан ще живее.
Щом пак съм твоя, дори да съм луда,
оставам, напук на живота си черен.
Дните ни тихо потъват в безвремие.
Стрелчицата на пулса ми е спряла.
Ако раздялата беше решение,
отдавна вече щеше да ме няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
