* * *
Защото, когато се усмихнах за първи път,
ти отговори на тази усмивка.
Защото не изчака да се замисля
и бързичко ме целуна.
Защото, когато бях в плен на тъмата,
ти ме извади от нея.
Защото, когато се изгубих във себе си,
ти ме намери и ме отведе.
Защото, когато заплаках, заплака
Защото, когато болеше сърцето
и твоето стенеше страшно.
Защото, когато се спънах и паднах
и твоите длани кървяха.
Защото, когато щастлива аз бях,
макар в теб студа да гореше,
на моята радост със истински смях
припяваше с огън и песен.
Защото, когато останах сама
и ти в самота се заключи.
Защото, когато изгубих съня
ти с мене посрещна зората.
Защото, когато извиках "Ела",
ти без да му мислиш затича.
А после "Върви" и си тръгна с тъга,
но после се върна и пак ме обича.
....Какво си говорехме? Защо те обичам?
Без видна причина, не мислиш ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Игнатова Всички права запазени
