Защото, когато се усмихнах за първи път,
ти отговори на тази усмивка.
Защото не изчака да се замисля
и бързичко ме целуна.
Защото, когато бях в плен на тъмата,
ти ме извади от нея.
Защото, когато се изгубих във себе си,
ти ме намери и ме отведе.
Защото, когато заплаках, заплака
Защото, когато болеше сърцето
и твоето стенеше страшно.
Защото, когато се спънах и паднах
и твоите длани кървяха.
Защото, когато щастлива аз бях,
макар в теб студа да гореше,
на моята радост със истински смях
припяваше с огън и песен.
Защото, когато останах сама
и ти в самота се заключи.
Защото, когато изгубих съня
ти с мене посрещна зората.
Защото, когато извиках "Ела",
ти без да му мислиш затича.
А после "Върви" и си тръгна с тъга,
но после се върна и пак ме обича.
....Какво си говорехме? Защо те обичам?
Без видна причина,  не мислиш ли?