27.01.2011 г., 11:47 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
461 0 0

Ще докосна вятъра в косите ти,

разпилял на миналото спомена,

за да върна времето отминало

и припомня славата на дните ни.

 

И ще рукнат спомени забравени,

разпилени думи неизречени

ще се втурнат към устите ни -

полуистински, полуизречени.

 

Уморени сякаш, но пречистени,

ще се спрем зад ъгъла на времето

и простили и лъжи, и истини,

ще поемем пътя си последния.

 

 

 

 

© Екатерина Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??