* * *

Не ме вини, че аз такъв съм,
знай, че нямам за това вина,
лицето твое щом погледна,
в мене блика любовта!

Знам за тебе аз съм нищо,
прищявка или май каприз,
знай, че ако ме не искаш,
по-добре ми го кажи.

Не искам лъган отново да бъда,
сърцето ми да страда пак,
целувките твои да бъдат заблуда,
"не лъжи" ме умолявам те пак!

Чувствата мои са чисти и ясни,
задни мисли нямам аз, знай,
само едничко искам в живота -
да бъда със теб, но прекалявам май!

Явно изкупувам греховете стари,
стига, Боже, с този ад,
не искам вече да бъда самотен,
и вечер да плача във тъмния мрак.

Искам до мен да имам женица,
която за мене от любов да мре,
и аз длъжен не ще ú остана,
ще я милвам като нежно дете.

Явно има ми нещо обаче,
щом всички бягат от мен,
не пия, не бия, по жени не ходя,
но въпреки всичко съществува проблем.

Явно добър съм прекалено за всички,
искат май че лоши мъже,
но такъв, и да искам, не мога да бъда -
нежно и страстно е мойто сърце!