... а мама ми говореше по скайп
... а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива...
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
... а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни,
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа
и да ми каже - Майка ти я няма...
... а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми...
Румяна Симова - 26.9.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Симова Всички права запазени
