А сълзите са солени...
А сълзите са солени...
Стичат се бавно… засъхват…
А очите уморени,
затварят се… и болката попиват…
И морето е солено и пенливо...
В него хората своята болка оставят…
Сега то ме гледа свенливо,
мъчи го тъгата… хората го забравят…
Заставам на колене пред него...
Моля се да се върне…
“Море, ела… не се натъжавай…
Море, има кой да те прегърне!”
Сега сълзите ми със морето се сливат…
Отиват там, откъдето са дошли…
И там бавничко умират,
спират да туптят техните души!
Стичат се бавно… засъхват…
А очите уморени,
затварят се… и болката попиват…
И морето е солено и пенливо...
В него хората своята болка оставят…
Сега то ме гледа свенливо,
мъчи го тъгата… хората го забравят…
Заставам на колене пред него...
Моля се да се върне…
“Море, ела… не се натъжавай…
Море, има кой да те прегърне!”
Сега сълзите ми със морето се сливат…
Отиват там, откъдето са дошли…
И там бавничко умират,
спират да туптят техните души!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
