Абдикация

inara
50 649

15.03.2024 г., 20:44 ч.

Поезия

117 2 1

Аз да не съм слънце,

бе Боже –

та да огрявам

абсолютно навсякъде?

Бас ловя, че и Ти даже

не можеш

да помниш всеки

номер

от указателя.

Само дето на Теб

ти палят свещички –

та да сведеш очи

в правилната посока.

Мен ме гледат право

в очите –

всички.

Колкото адски ниска,

точно толкова съм и

висока.

Искат,

очакват,

изискват!

Всъщност –

приемат, че съм им даденост.

Хайде, от утре,

ако им стиска –

да си направят

към мен (но въжен!)

мост.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.