14.10.2023 г., 14:46

Абонирах се... за вечността

584 3 9



Издигам се полека във ранглистата,
сред Лидерите гъзери разплух!
Доказано са ми безсмъртни мислите
излюпили се в черепа ми кух!

И име съм във хора на нечутите
изписано от вятър по водата,
където също си рисувам думите
за да останат в тази вечност свята.

Да, много се въздигнах, като камък
летя... към дъното на бездна...
Ще бъда вечен, като призрак в замък,
като лайно в каналите на Темза!...

Четат ме! Има-няма, махала,
се сбира на поредното ми недоносче!
И помнят ме... за час дори, о, да,
но кой от мене помнен е и повече?

Не вярваш? Тук усещам завист!
И откровено ще ти поясня -
По-жив ще бъда даже... и от Елвис*...
И го доказвам... с втора глъмота...

27.08.2023.
___
* - мисля, всеизвестна е градската легенда, че... Елвис е още жив, че е отвлечен от извънземни, че сам е извънземен, но все пак може и за някого този факт да е изненада...
Та и оттам това ми сравнение с Краля на рока.
_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 🤣🙃🤣
  • Аз пък си откраднах аватар от една машина за кафе и си мисля с какви неща се занимават кафеджиите!😅
  • Добрю утро, Пепи, станала си рано, като мене, с първите вампири 🤣
    Права си, но ако ни приберат в лудниците за лечение, няма да има персонал за него и трябва на ИИ да се доверим 🤣
    Мерсаж, ранобудке 🤣
  • Всички сме болни, само където някои не го знаят!
    Добро утро!
  • Слава Богу, направо за 3 дни ме отнесе, но вече съм добре, Скити 🙃
    Готино стихче, Данаиле 😊
    Мерсаж и на двамата.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...