Адил в зелената война
Минават конвоите,-
Зелените гущери,
Се влачат под жегата.
Един след друг “Хамърите”-
Чуковете на “победата”,
Оглеждат ни млади,
”свободни момчета”,
Държащи автомати,
Движат се бавно...
Адил се усмихва на американец:
- Ей,дай ми бонбон.
Момчето отвръща:
- На връщане,малка принцесо...
- Ще те чакам,мой принце – смехът й.
Спокойно е...
Днес е спокойно...
Но миг!
Черен крясък!
Мъж в черно,
Крещи,но не му се разбира!
- Какво правиш,мамка ти!
Взрив!
Още един!
Черна сянка и огън
се стапят...
Кълбо черен дим...
- Има ли някой ранен – крещи офицер.
Но не е свършил Ужасът...
Стрелба, огън ,взрив...
По – мощен от първия...
- Къде е Адил!!!
- Сигурно е избягала.
- Не,не, беше тук!-плаче бащата.
- Тук е момичето – сочи войникът,
този,когото Адил наричаше принц.
- Адил!Викайте помощ!Адил е ранена!
Линейки,
Войници,
Оператори,
Които не хвърлят камерите си,
Които прескачат трупове на деца,
Но снимат сълзи и уплаха,
Кръв по асфалта,
Ръце,
Крака,
Черен страх...
Журналисти!
Паплач от накичени идиоти,
Със елечета “PRESS”...
Ще напълнят телевизорите
Днес...
И днес...
Минава трето денонощие.
Адил не се е будила.
Не е яла и трохичка,
Съвсем мъничко бульон.
- Ще издържи ли? – тихо пита малкият й брат.
- Отивай да си лягаш!Разбира се...
На пръсти момчето излиза.
Бащата е сам.
Тихи сълзи,
А после усмивка...
- Нали ще издържиш,моя малка Адил...
Бащата поставя до нея,
До малката й главичка пликче бонбони,
Оставени от младия принц във зелено,-
Онзи принц от конвоя...
След малко ще дойде
и новият ден.
Ще минават конвоите,-
Зелените гущери,
ще се влачат под жегата.
Но Адил ще лежи в свойта стая,
И всички ние ще се молим...
Зелените гущери,
Се влачат под жегата.
Един след друг “Хамърите”-
Чуковете на “победата”,
Оглеждат ни млади,
”свободни момчета”,
Държащи автомати,
Движат се бавно...
Адил се усмихва на американец:
- Ей,дай ми бонбон.
Момчето отвръща:
- На връщане,малка принцесо...
- Ще те чакам,мой принце – смехът й.
Спокойно е...
Днес е спокойно...
Но миг!
Черен крясък!
Мъж в черно,
Крещи,но не му се разбира!
- Какво правиш,мамка ти!
Взрив!
Още един!
Черна сянка и огън
се стапят...
Кълбо черен дим...
- Има ли някой ранен – крещи офицер.
Но не е свършил Ужасът...
Стрелба, огън ,взрив...
По – мощен от първия...
- Къде е Адил!!!
- Сигурно е избягала.
- Не,не, беше тук!-плаче бащата.
- Тук е момичето – сочи войникът,
този,когото Адил наричаше принц.
- Адил!Викайте помощ!Адил е ранена!
Линейки,
Войници,
Оператори,
Които не хвърлят камерите си,
Които прескачат трупове на деца,
Но снимат сълзи и уплаха,
Кръв по асфалта,
Ръце,
Крака,
Черен страх...
Журналисти!
Паплач от накичени идиоти,
Със елечета “PRESS”...
Ще напълнят телевизорите
Днес...
И днес...
Минава трето денонощие.
Адил не се е будила.
Не е яла и трохичка,
Съвсем мъничко бульон.
- Ще издържи ли? – тихо пита малкият й брат.
- Отивай да си лягаш!Разбира се...
На пръсти момчето излиза.
Бащата е сам.
Тихи сълзи,
А после усмивка...
- Нали ще издържиш,моя малка Адил...
Бащата поставя до нея,
До малката й главичка пликче бонбони,
Оставени от младия принц във зелено,-
Онзи принц от конвоя...
След малко ще дойде
и новият ден.
Ще минават конвоите,-
Зелените гущери,
ще се влачат под жегата.
Но Адил ще лежи в свойта стая,
И всички ние ще се молим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
