Ах, този природен закон
Ах, този природен закон
Искам ти, да си полумесеца -
загърбил звездите,
които до сутринта
закачливо намигат.
Да пленяваш и огряваш
със сребристия си блясък
моя тъмен, скучен дом
изпълнен от нечие отсъствие.
Да те гледам от меката постеля,
надвиснал над моя прозорец,
като люлка в небесата -
един трябва да свети,
а друг да гори,
и в нощи от страсти пропити-
телепатично да се желаем,
да потъваме в безкрая от мечти.
Да освободим сърцата си
от ключа на самотата.
Недостижима е висотата!
Ако има закон
за "женското привличане"
на полумесеца ще отворя
широко вратата си!
Надежда Ангелова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени