Аждер
*АЖДЕР
Чер аждер юзди опъва, цвили,
звън прозвънват сребърни дизгини;
бясна хала под седло се сили
себе си по пътя да задмине.
Бий край него чер табун с копита,
хергелето черни гриви мята;
не препуска чер аждер – прелита,
като черна сянка над земята.
Води чер аждер жребците врани,
пари кожа с косъм от коприна –
кон ли яздя, или Змей Горянин?
Или яздя тъмните години?
Чер аждер препуска, ръси пяна,
святка с лунен блясък златно стреме;
колко ли в седлото ще остана? –
яхнал съм самото Тъмно Време.
Да препуска!
Тъмни и горещи,
нека цвилят пак жребци-години,
да ме бият ветрове насрещни –
себе си по пътя да задминем!
А това, че силата изтича,
че едва седя в седлото – нека;
нека аждраханът ме отвлича
в черното без път и без пътека!
Нека мътно бляска златно стреме,
нека звъннат сребърни дизгини –
чер аждер съм яздил, тъмно време,
чер табун настръхнали години.
А когато посред нощ в нивята
все пак скъса чер аждер юздите
и отмине като черен вятър
хергелето с тъмните копита,
в оня спомен, който ни повтаря,
нека и без мене да се знае:
не товарен кон, не кранта стара –
все пак яздих чер аждер до края!
---------
*
Аждер – от перс. – митическо същество – змей, хала, ламя;
прен. – буен кон, бърз като хала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
