АКО ОБИКНЕШ ЗВЕЗДА...
Белоснежка & ВТ
- Ако обикнеш звезда, не чакай отплата!
По-скоро сърцето получава разплата ...
Така ми продума мъдрецът незнаен,
впил морни очи в далечния път...
- Животът е странен, за нас е потаен,
но не търси за себе си в него тих кът!
- Нима любовта е арена за битки?!
Аз искам, аз мога до смърт да обичам!
Морета, реки превръщат се в плитки,
в сърцето трептящо горещо се вричам...
Отвърнах му с огън, изпълнил очите,
а той пак спокойно прошепна слова:
- Смъртта ти не трябва, а честност в гърдите,
искрена, нежна – вселена-душа!
Обикнеш ли някого, изчезва светът.
В очакване плахо тихо мълчиш...
Дали ще се слеят пътеките в път?
За Любовта от какво можеш да се лишиш?”
Този въпрос и до днес ме терзае...
И колко ли дадох, а колко съм взел!?
Но уви... душата ми още не знае –
има ли нейде за обич предел!?
октомври, 2006г.
Уважаеми читатели,
Понякога двама или повече колеги обменят идеи и ако от това се роди нещо, коректното е да се публикува с имената на двамата. За нас ще е интересно, при наличието на толкова хора със задълбочени познания в областта на литературата и нека това да го заявим открито - литературни светила, дали може да се открие кой от нас какво е съчинил! Е, ако не улучите - няма лошо! Значи сме постигнали целта си!
Поздрави и приятен ден на всички! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Вили, искрено благодаря за милите думи, ти ми подаде фраза, а двамата я доразвихме - стихът е съвместен! 
