Ако си илюзия

Ако си илюзия на трепетната болест,
най - вредният халюцюген,
и няма те, не може да те има,
а има ли те, не за мен...

...За мен,
кошмар бълнуване във треска,
дилириум и лунатичен транс,
изпити сенки до гротеска,
отдавна изживян романс.

И истината е от теб различна,
различна си от нея ти,
където има те, я няма,
където има я, не си...

...А си
мерло със опиум и кока,
и капчици пейота сред хашишен дим,
извити във пространството посоки,
безсъние с размазан грим.

Сумрак и шизофренна криза,
химера - грешница, порок,
остатък от Морфееви капризи,
най-скъпо заплатения урок.

Еротика в миш - маш симеотичен,
с подправки, доста пресолен,
лисица с образ на момиче,
ериния във крехка тлен.

Проекции и аномалии сетивни,
ферменти в генетичен код,
ехо на изпетите мотиви
от някога различният живот.

Инфантилен танц на светлините,
и фокус със цветя на панаир,
река с пресъхнало корито,
роден от самота кумир.

Блуждаене, надничане над празно,
под маските на карнавал,
изписани със духове в оргазми,
лик гладък, тебеширно бял.

Съюзи на частици в травма,
впили се в погрешен строй,
истерия на демони безправни,
рушащ покоя ми, порой.

Обсебване, зомбиране, хипноза,
погрешни показатели и път назад,
намазана с отрова роза,
с ухание на рая, ад.

Унасяне с полюции в окопи,
под дъжд осколки, кал, чакъл,
фантазии в безсилен ропот
със поглед сладострастно зъл.

Мистерии среднощни хищни,
мед текнала по покварен език,
потръпваща менбрана върху нищо,
и кули със въздушен зид.

Пирони - окиси в неврони,
реалност с кривогледи очила,
и камък в тежестта отронен,
тъй както аз от разума - скала.

Свръхдоза преживяване, копнежи,
разкъсал се от разум ум пленен,
във крехки пеперуди нежност
в извънсетивен и измислен ден.

Виражи от дъги в негата ефимерна,
рисунъка по болните листа,
изгубено преди да го намеря,
което пак крепи ме да вървя.

Перверзни стихове в чартог затворен,
разтварящи портали в дълбини,
към скритият в тъмница корен
на най-недопустимите мечти.

Отчаян блус и много захаросан,
отдавна до мъртвешки остарял,
петак фалшив в дланта на просяк,
ръжда по изоставен материал.

Текила, сграбчвана на клетки, миг и вечер,
мачкане на две космични празноти,
мантрата на ромол речен,
шепот на заблудени гори.

Духовна абстиденция, припадък,
желания от допустимото, извън,
и стегнат в допустимото, аз страдам,
а ти си просто само сън...

...ако си сън...
Дори,
ако си...

...илюзия на тръпнещата болест,
най-вредният халюцюген,
и няма те, не може да те има,
а има ли те, не за мен.

И истината е от теб различна,
различна си от нея ти,
където има те, а няма,
където има я, не си.

Пак тебе бих желал, дори измама,
любов, щом мога нарека.
Във истината щом те няма,
защо ми е потребна тя...

...кому ли е потребна тя.