Здравей, любими мой приятелю от скайпа!
Защо изчезна? Къде се губиш тези дни?
Преглеждам пак с надежда чата.
Ако си на линия, се обади!
Случайно вписа се при мойте абонати.
Поиска ми приятелство в замяна
и денонощно с мен си чати, чати...
Сърцето омагьоса, там остана.
Разказваше ми за житейските несгоди
и колко пъти са те наранили.
Съжалявах много за твоите неволи.
Усетих те неимоверно близък, мили.
Сега, ако си там, се обади!
Ти знаеш, беше огнен миг...
и радост... и тревога...
и стон... и вик...
А после... отчаяние и... "сбогом"!
Не те познавам още. Кой си ти?
Остана си една загадка.
Повярвах в теб, но ти ме нарани
и тази обич беше много кратка.
Сега се питам аз ли бях оная,
която с чар омая и плени?
До сантиметър ще те разгадая!
Ако си на линия, се обади!
© Катерина Всички права запазени
Как хубаво си го написала...а май и така се случва понякога!
Пък може...и пак да се включи!
Поздрав и от мен Кате!