Ако си сам, превърни самотата в свой приятел
и ето, че сте двама...
Колко по-добре е да имаш събрат по съдба,
да е част от твоята сълза,
половината от тъжната усмивка,
онази цинична нотка във смеха,
да е прегръдката, в която заспиваш
и празният поглед, с който ти отвръща...
Незабравим приятел е този,
който винаги викаш,
каниш в себе си
и така сядате на маса,
ти и тя - вярната приятелка до смъртта...
Самотата, щом дойде,
става й удобно и гостува дълго,
от твойте мъки се храни,
а от сълзите се напива
и поръчва още - озверена,
а ти, понеже си сам и ти трябва приятел тъй много,
отваряш менюто пред нея...
© Йоана Всички права запазени