Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
22.01.2018 г., 17:50 ч.

Ако свиеш съдбата ми скитница 

  Поезия » Гражданска
499 6 22

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.

 

С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама.
Ще напълним джезвето да къкри с омайни треви.
А в пътеките тесни на вечно тревожната памет
всеки спомен ще бъде орисник. И нас ще мълви.

 

Непрежалена пролет ще среща горещото лято.
Есента ще постели на зимата нар от листа.
Ще белеят косите ни - щастия в сребърно ято.
Ще си шепнат ръцете, тъй както се милват уста.

 

И светът, уж бърлога, ще бъде възможен за всичко.
Оня блеснал простор над заспалите в клена мъгли.
Ако свиеш съдбата ми - свий я, тъй както обичаш
и прегръщаш до болка... И знаеш, че сладко боли.

 

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Приятели, искам да ви направя съпричастни на моите стихове, посветени на българите от старо време. Една отминала епоха, един старовремски дух, едно цветно и неподправено битие! Приятен прочит и бъдете благословени!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??