20.11.2022 г., 18:00 ч.

Акростих 

  Поезия » Акростихове
320 3 5

Т ръпката от моето докосване,
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам –
Ъ гълчетата на устните ми грейват.
М агично е, когато влюбено притихвам –
А роматни целувки сърцата докосват.
З ареждам живота с цветни мечти,
Я хвам дните с небивала лудост.
Н амирам красотата във всички очи.
А з съм песен, цвете, уютност!

© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??