Ала...
Усмихвах се, а после плаках.
Чаках, ала не дочаках.
Нямам, а някога имах.
Давах, но не взимах.
Разбирах, но останах неразбрана.
Болеше ме, а нямах рана.
Обичах, ала бях мразена.
Пазих, но не бях опазена.
Мъчих се, а нямаше защо.
Мечтаех... за добро или зло.
Намерих теб, но аз се изгубих.
Не получих нищо, а се трудих.
Исках да бъда, ала не бях.
Исках да мога, но не успях.
Гледах, а нищо не виждах.
Разбивах, смачквах и завиждах.
Слушах, а нищо не чувах.
Исках да остана, но се сбогувах.
Падах, но не ставах.
Борих се и се предавах.
Върях напред, сега вървя назад.
Живях във рая, сега живея в ад.
Разочаровах и бях разочарована.
Изтрих, а не запазих спомена.
Нямах, а каквото имах, раздавах.
Убивах, потъпквах и унижавах.
Крадях, а после цената си плащах.
Гоних, а нищо не хващах.
Лъгах, защото истината боли.
А после съжалявах, за най-малкото дори.
Мечтаех за една неосъществима мечта.
Борех се в една изгубена борба.
Преглъщах, ала се задавих.
Прощавах, но не забравих.
Тръгвах и после се спирах.
Търсих, ала не намирах.
Бягах бързо, но се спънах.
Уж бях непоклатима, а се огънах.
Обвинявана бях и обвинявах.
Натъжаваха ме, и аз натъжавах.
Събирах парченцата, а после пак чупих.
Грешах, но греховете си изкупих.
Живях, умрях и отново се родих.
Разкъсвах, погубвах и всичко руших.
Отидох някъде и повече не се върнах.
Втренчих се в нищото и нищо не зърнах.
Сънувах, ала кошмари само.
Сълзи ронех, но не на твоето рамо.
Очите си отворих и не харесах това, което видях.
Затова ги затворих и прогледнах със сърцето, не с тях.
Ослепях и повярвах на красиви лъжи.
Вярвах ти, защото горчивата истина ти ми спести.
Проклинах, но проклятието застигаше мен.
Целувах не теб, а камък студен.
Пиех не шампанско, а сълзи.
Вгледах се в две лъжливи очи.
Празнувах това, за което другите плачат.
Радвах се, но не на изгрева, а на здрача.
Рисувах цял живот една картина.
Щом я скъсах и живота си замина.
Бях виновна, ала отричах.
Сега лазя, а преди тичах.
Купувах, а после продавах.
Връщах се и пак заминавах.
Простено ми бе, а аз не прощавах.
Съдена бях, но пак продължавах.
Страхувах се, а плашех същевременно.
Плаках и се смеех едновременно.
Имах живот, който сама изградих.
А след това и сама го разбих.
Чаках, ала не дочаках.
Нямам, а някога имах.
Давах, но не взимах.
Разбирах, но останах неразбрана.
Болеше ме, а нямах рана.
Обичах, ала бях мразена.
Пазих, но не бях опазена.
Мъчих се, а нямаше защо.
Мечтаех... за добро или зло.
Намерих теб, но аз се изгубих.
Не получих нищо, а се трудих.
Исках да бъда, ала не бях.
Исках да мога, но не успях.
Гледах, а нищо не виждах.
Разбивах, смачквах и завиждах.
Слушах, а нищо не чувах.
Исках да остана, но се сбогувах.
Падах, но не ставах.
Борих се и се предавах.
Върях напред, сега вървя назад.
Живях във рая, сега живея в ад.
Разочаровах и бях разочарована.
Изтрих, а не запазих спомена.
Нямах, а каквото имах, раздавах.
Убивах, потъпквах и унижавах.
Крадях, а после цената си плащах.
Гоних, а нищо не хващах.
Лъгах, защото истината боли.
А после съжалявах, за най-малкото дори.
Мечтаех за една неосъществима мечта.
Борех се в една изгубена борба.
Преглъщах, ала се задавих.
Прощавах, но не забравих.
Тръгвах и после се спирах.
Търсих, ала не намирах.
Бягах бързо, но се спънах.
Уж бях непоклатима, а се огънах.
Обвинявана бях и обвинявах.
Натъжаваха ме, и аз натъжавах.
Събирах парченцата, а после пак чупих.
Грешах, но греховете си изкупих.
Живях, умрях и отново се родих.
Разкъсвах, погубвах и всичко руших.
Отидох някъде и повече не се върнах.
Втренчих се в нищото и нищо не зърнах.
Сънувах, ала кошмари само.
Сълзи ронех, но не на твоето рамо.
Очите си отворих и не харесах това, което видях.
Затова ги затворих и прогледнах със сърцето, не с тях.
Ослепях и повярвах на красиви лъжи.
Вярвах ти, защото горчивата истина ти ми спести.
Проклинах, но проклятието застигаше мен.
Целувах не теб, а камък студен.
Пиех не шампанско, а сълзи.
Вгледах се в две лъжливи очи.
Празнувах това, за което другите плачат.
Радвах се, но не на изгрева, а на здрача.
Рисувах цял живот една картина.
Щом я скъсах и живота си замина.
Бях виновна, ала отричах.
Сега лазя, а преди тичах.
Купувах, а после продавах.
Връщах се и пак заминавах.
Простено ми бе, а аз не прощавах.
Съдена бях, но пак продължавах.
Страхувах се, а плашех същевременно.
Плаках и се смеех едновременно.
Имах живот, който сама изградих.
А след това и сама го разбих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма смисъл Всички права запазени
