Усмихвах се, а после плаках. Чаках, ала не дочаках. Нямам, а някога имах. Давах, но не взимах. Разбирах, но останах неразбрана. Болеше ме, а нямах рана. Обичах, ала бях мразена. Пазих, но не бях опазена. Мъчих се, а нямаше защо. Мечтаех... за добро или зло. Намерих теб, но аз се изгубих. Не получих нищо, а се трудих. Исках да бъда, ала не бях. Исках да мога, но не успях. Гледах, а нищо не виждах. Разбивах, смачквах и завиждах. Слушах, а нищо не чувах. Исках да остана, но се сбогувах. Падах, но не ставах. Борих се и се предавах. Върях напред, сега вървя назад. Живях във рая, сега живея в ад. Разочаровах и бях разочарована. Изтрих, а не запазих спомена. Нямах, а каквото имах, раздавах. Убивах, потъпквах и унижавах. Крадях, а после цената си плащах. Гоних, а нищо не хващах. Лъгах, защото истината боли. А после съжалявах, за най-малкото дори. Мечтаех за една неосъществима мечта. Борех се в една изгубена борба. Преглъщах, ала се задавих. Прощавах, но не забравих. Тръгвах и после се спирах. Търсих, ала не намирах. Бягах бързо, но се спънах. Уж бях непоклатима, а се огънах. Обвинявана бях и обвинявах. Натъжаваха ме, и аз натъжавах. Събирах парченцата, а после пак чупих. Грешах, но греховете си изкупих. Живях, умрях и отново се родих. Разкъсвах, погубвах и всичко руших. Отидох някъде и повече не се върнах. Втренчих се в нищото и нищо не зърнах. Сънувах, ала кошмари само. Сълзи ронех, но не на твоето рамо. Очите си отворих и не харесах това, което видях. Затова ги затворих и прогледнах със сърцето, не с тях. Ослепях и повярвах на красиви лъжи. Вярвах ти, защото горчивата истина ти ми спести. Проклинах, но проклятието застигаше мен. Целувах не теб, а камък студен. Пиех не шампанско, а сълзи. Вгледах се в две лъжливи очи. Празнувах това, за което другите плачат. Радвах се, но не на изгрева, а на здрача. Рисувах цял живот една картина. Щом я скъсах и живота си замина. Бях виновна, ала отричах. Сега лазя, а преди тичах. Купувах, а после продавах. Връщах се и пак заминавах. Простено ми бе, а аз не прощавах. Съдена бях, но пак продължавах. Страхувах се, а плашех същевременно. Плаках и се смеех едновременно. Имах живот, който сама изградих. А след това и сама го разбих.
Видях и другите ти произведения и мисля,че пишеш много хубаво,но и с много болка.Дано някой ден прочетеме нещо от теб възхваляващо любовта и живота,но определено много ми харесва как пишеш!ПОКЛОН!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.