Ами сега!?
Чудя си се и се мая
с този виртуален Муз,
де ще му излезе краят,
да не стане в нас кутсуз.
Много странна съм му бùла,
смъмри ме мъжът ми снощи.
- Нещо случва ли се, мила?
(май съмнение го гложди)
Запремигвам на парцали,
цялата невинност в мен.
- Ти съмняваш се, така ли?
Той поглежда ме смутен.
Верно, напоследък вкъщи
чистя, готвя все във рима.
Но пък никой не се мръщи,
смеят се и аплодират.
Тя, поезията, жертви иска
(ще ме разберете, знам, творци)
даже струва си и риска,
стихче ново щом ще се роди.
Но на мъж, кажете, как се обяснява,
че Музовете носят вдъхновение,
а нещата боцкащи поставят се
единствено в реално измерение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
