17.01.2009 г., 9:47 ч.  

Анамнеза... (Честит имен ден!) 

  Поезия » Хумористична
1763 0 19

Честит ти имен ден, любими!

Днес капе мед от твойто име...

а знаех, че е родово... от Рим,

че значи "без цена", "неоценим"...

А то какво било! (Помози, мамо!)

Защо не проверих това по-рано?!

Оказва се, че бил си господар,

закрилник даже (може би и цар)

на болестите и оная.... чумата...

(Така! Дойдòхме си на думата!...)

 

... Затуй ли, скъпи, треска ме тресе,

щом сетя се за твоите ръце,

щом с мислите ми следвам им следите,

температурно заблестяват ми очите?!

А щом за устните ти си помисля,

изгарящ огън нервите ми плисва?!

Ръка положиш ли на мойта талия,

усещам пристъпите на малария,

а пък надолу тръгне ли да изучава,

от задушаване дори ми прималява...

Когато разучаваш ме пък с устни,

умът ми прединсултно ме напуска!..

А пък поема ли вкуса ти със небцето,

инфрактно разтуптяваш ми сърцето

и в психо-органичната дилема

мечтая да ме "включиш на система".

Мечтая и за болнични в леглото...

(Дано да издържи горкото!....)

Не предполагах, че такава си угроза,

че си такава сложна диагноза,

че няма срещу нея  лесен цяр...

(По анамнеза си ми от небето дар!...)

А "чумата", онази вътре в мене,

чумосва всичките онези преди тебе...

И вярва твърдо в римската транскрипция,

че си "безценен", àла по традиция

най-българска и питки ще раздам

две с мед намазани... На стария таван

една на чумата ще занеса - да я подкупя.

(От тези болести дано не се изкупя!...)

 

Свети Антоний нека те закриля,

да ти даде от свойта свята сила!

И, както питките са сладко-медени,

със сладост да са дните ти изпредени!...

Защото не със ценността на името си ценен...

...Ти знаеш, колко знам, че си вълшебен!...

 

 

 

 

ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ!!!

 

 

п.п. Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "болята"). Пак за здраве жените избягват да работят.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??