Анамнеза... (Честит имен ден!)
Честит ти имен ден, любими!
Днес капе мед от твойто име...
а знаех, че е родово... от Рим,
че значи "без цена", "неоценим"...
А то какво било! (Помози, мамо!)
Защо не проверих това по-рано?!
Оказва се, че бил си господар,
закрилник даже (може би и цар)
на болестите и оная.... чумата...
(Така! Дойдòхме си на думата!...)
... Затуй ли, скъпи, треска ме тресе,
щом сетя се за твоите ръце,
щом с мислите ми следвам им следите,
температурно заблестяват ми очите?!
А щом за устните ти си помисля,
изгарящ огън нервите ми плисва?!
Ръка положиш ли на мойта талия,
усещам пристъпите на малария,
а пък надолу тръгне ли да изучава,
от задушаване дори ми прималява...
Когато разучаваш ме пък с устни,
умът ми прединсултно ме напуска!..
А пък поема ли вкуса ти със небцето,
инфрактно разтуптяваш ми сърцето
и в психо-органичната дилема
мечтая да ме "включиш на система".
Мечтая и за болнични в леглото...
(Дано да издържи горкото!....)
Не предполагах, че такава си угроза,
че си такава сложна диагноза,
че няма срещу нея лесен цяр...
(По анамнеза си ми от небето дар!...)
А "чумата", онази вътре в мене,
чумосва всичките онези преди тебе...
И вярва твърдо в римската транскрипция,
че си "безценен", àла по традиция
най-българска и питки ще раздам
две с мед намазани... На стария таван
една на чумата ще занеса - да я подкупя.
(От тези болести дано не се изкупя!...)
Свети Антоний нека те закриля,
да ти даде от свойта свята сила!
И, както питките са сладко-медени,
със сладост да са дните ти изпредени!...
Защото не със ценността на името си ценен...
...Ти знаеш, колко знам, че си вълшебен!...
ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ!!!
п.п. Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "болята"). Пак за здраве жените избягват да работят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
