Ангели

Виждам ангели, бели, прекрасни, крилати,
наредени са в кръг пред златни палати.
Пеят своите песни с гласове на дечица,
искат с тях да летя в огнена колесница...

Протягам ръце - да ги хвана само за миг
и се дърпам веднага с див, яростен вик -
всичко е само илюзия, само лъжа и измама,
ангели в тоя шибан свят, малко дете, просто няма...

Има единствено хора, нямащи даже и ценности вече, 
хора - на милион злобни един човечен...
Всеки гледа да бута само своята малка каручка
и после всеки горко проклина - "Съдбата е кучка..."

На мен не ми пука - светът за мен е само суета.
Все ми е тая дали ще страдам, дали още утре пък ще умра.
Аз продължавам, защото имам утеха след всяко едно ново начало -
щом затворя очи чувам песни, виждам фигури в бяло...