Ангелската тишина...
Сънувах те и тази нощ звездите бяха онемели,
прикриха тайните си, показаха ми твоята снага,
със думите, с мечтите, във едно преплели,
аз пожелах си да се преродя...
Сънувах те, със тази бяла сянка на лицето,
сънувах те във ангелската тишина,
събирах чувствата си по небето,
и пожелах си да летя...
Ще те погаля с лекото крило на птица,
ще се изкъпя в ангелските ти пера,
и със душа на чиста девственица
аз пожелах си... да летя!
Ще се превърна в ангела, разбил словата,
убил онези граници, убил човешката ти красота,
прашинка нежност в сянката на лекотата!
Понасям те на своите крила!
Сънувах те, сълзата на лицето си замина,
косите ти омайват ме в нощта.
Сънувах те и искам да те имам!
Сънувах те и пак ще те потърся в ангелската тишина!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
