3.12.2008 г., 21:52

Ангелско

1K 0 2

                                                                     Ангелско                                                                           

                                       Ангелско е да си жив...

                                       изпратен да усмихнеш света, да оставиш светла диря.

                                       В обятията на майката земя си струва после да умираш.     

                                       Хубаво е да живееш...

                                       да чувстваш, плачеш и се смееш, 

                                       да тичаш бос по утринна роса,

                                       да имаш допир със звездите, с нощта.

                                       Да гониш вятъра безмълвен,

                                       но пак да ти разказва той

                                       колко за света си важен...

                                       щом си тук - значи си герой...

                                       Да гледаш слънцето в очите,

                                       да слушаш птичи стонове и вопли,

                                       в душата ти искрици на мечтите

                                       и една обич, която да те топли.

                                       Струва си да видиш всичките неща,

                                       които смазващо те натъжават,

                                       как се карат хората добри,

                                       в името на нещо как прощават.

                                       Минаваш - въздухът трепери...

                                       защото ангелско е - ти си жив...

                                       изпратен да оставиш светла диря.

                                       В обятията на майката земя си струва после да умираш.

                                           

                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Паунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...