8.07.2012 г., 11:29 ч.

Английски резерват 

  Поезия
507 0 2

Живея тук, а сякаш съм на остров.
На остров съм, но този, дето сякаш
е пълен със маймуни зли и прости,
които само милостиня чакат.

Животните обичам, ала с много
е пълен резерватът. Не се диша.
Но аз защо горя във този огън?
Дали не съм свиня, която пише?

Маймуните, те свинско не понасят.
Маймунското какво е за свинете?
Въпросите ми вече са превтасали,
но моля ви, за тях не ме съдете.

Часовникът ми, ням, секунди срича,
а мисълта ми лази в резервата.
Скоро на маймуна ще приличам
далече от детето и жената.

Сянката ме стиска за нозете.
И тя е черна. В тон е със средата.
Вехне ми душата като цвете,
което не понася резервати.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прав си Смешко, аз ще те опровергая!Според мен изобщо не е тъпо!
  • пак е тъпо стихото

    но виж "работя" за тебе
    все некой сега ще се хвърли да ме опровергае
Предложения
: ??:??