Лежа си на кревата
и си смучкам,
цигара сладко –
синакав дим
се стеле,
вие се негладко
и ми рисува
анимиран филм.
Картината, е черно-бяла
или по-точно,
синкаво-синей –
торнадо, първо,
като хала,
аз виждам,
как със яд бесней.
А после пък,
спокойствие прелива –
море открито,
ласкаво шепти...
Вълничките
с усмивчица пенлива,
закачат се
със слънчеви лъчи.
Отново буря.
В мрачни, тежки сенки,
талазите
подхвърлят каравела,
като треска –
скрибуцат всички рейки,
но тя белее,
весела
и смела.
Пак тих уют.
На слънчева поляна,
лисугер сит
изтегнал се,
мечтай –
едва ли за кокошчица
голяма –
край него розовее,
месец май.
Нали е пролет –
лиско си мечтае.
Привиждат му се
розови неща –
лисичка розовичка,
как край него лае,
въргаляйки се
в розова трева...
Със розово езиче,
как го близка,
по влажното носле,
над сив мустак...
Опашката му с лапички,
как стиска,
омаяна до розово –
в мерак.
Тя, муши му се с розова муцунка.
Гъдилка го с дъха си, на уше –
по-пъргава от палава маймунка
със зъбки пощи го, къде ли не?
Премита му с опашчица очите.
Загърбила го, души и плете
със ситни стъпки –
танцът на следите,
говори,че
на нея и се ще.
И Лиско скача –
тръгва да танцува,
загубва се след нея
в пущиняк...
Там, храсти клатят се –
май двойката лудува
в измисления си
и розов свят!
Цигарата ми догоря
и парна по пръстите,
като оса –
гася я...
Утре съм на Варна.
Ще ставам рано –
трябва да поспя!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени