28.03.2013 г., 21:52

Анонимният

692 0 0

Създаде ме!

Защо?

Живея като шифър.

Обичаш ли ме? Не?!

Нищо! - пореден удар.

 

Не искай прошка,

щом милост не показа.

Присъдата е тежка,

за нашата омраза.

 

Обидата ще пари,

без огън - със сълзи.

И нощните кошмари

ще оставят белези.

 

Но ти тръгвай!

Mea culpa! Край!

Аз ще остана да допиша.

Ехо, музо! - още диша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...