5.03.2006 г., 12:43

Анорексия/на Бояна/

2.4K 1 4
                                       Анорексия/на Бояна/

                               Обичаш ли ме,.. татко?
                               Защо, заключи ме сега
                               в стаята- гладна и сама?
                               Защо ме биеш ..татко?

                               Въпросите идват,
                               а отговор няма..
                               Сълзите извират..
                               -обичам само мама..

                               А после дни,години
                               без бащина любов,
                               семейство и роднини..
                               Намерих смисъл нов.

                               Бях красива,стройна-
                               изящно тяло на богиня!
                               По детски непокорна,
                               исках да съм щастлива!

                               И станах манекен
                               тоалети,грим,коректори.
                               Щастлив бе моят ден
                               под бляскави прожектори!

                               До онзи ден-от тъмното
                               във подлеза изкочи мъж със нож
                               Викът ми спря във гърлото..
                               Насили ме изверга в лятната нощ..

                               Кошмари сънувах..
                               За утре не питах..
                               Гладувах пак..умирах
                               светлина не съзирах....

                               Сега,когато съм много слаба
                               и едва се държа на крака..
                               Сега,когато съм на края
                               и до мене е смъртта,

                               Ви моля:Простете си и бъдете хора!
                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и за това стихотворение,отново е много истинско!
  • Звучи кошмарно за стихотворение.Мисля че тази тема може да се разгърне в друг жанр много по добре отколкото в поезията.
  • тъжно,истинско,поучително,нека си простим и да бъдем хора,не за миг,а за цял живот.
  • Много неща казва това стихотворение за жертвите на анорексията, но най-важното е, любовта в семейството, която е слънце за децата ни..

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....