5.03.2006 г., 12:43

Анорексия/на Бояна/

2.4K 1 4
                                       Анорексия/на Бояна/

                               Обичаш ли ме,.. татко?
                               Защо, заключи ме сега
                               в стаята- гладна и сама?
                               Защо ме биеш ..татко?

                               Въпросите идват,
                               а отговор няма..
                               Сълзите извират..
                               -обичам само мама..

                               А после дни,години
                               без бащина любов,
                               семейство и роднини..
                               Намерих смисъл нов.

                               Бях красива,стройна-
                               изящно тяло на богиня!
                               По детски непокорна,
                               исках да съм щастлива!

                               И станах манекен
                               тоалети,грим,коректори.
                               Щастлив бе моят ден
                               под бляскави прожектори!

                               До онзи ден-от тъмното
                               във подлеза изкочи мъж със нож
                               Викът ми спря във гърлото..
                               Насили ме изверга в лятната нощ..

                               Кошмари сънувах..
                               За утре не питах..
                               Гладувах пак..умирах
                               светлина не съзирах....

                               Сега,когато съм много слаба
                               и едва се държа на крака..
                               Сега,когато съм на края
                               и до мене е смъртта,

                               Ви моля:Простете си и бъдете хора!
                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и за това стихотворение,отново е много истинско!
  • Звучи кошмарно за стихотворение.Мисля че тази тема може да се разгърне в друг жанр много по добре отколкото в поезията.
  • тъжно,истинско,поучително,нека си простим и да бъдем хора,не за миг,а за цял живот.
  • Много неща казва това стихотворение за жертвите на анорексията, но най-важното е, любовта в семейството, която е слънце за децата ни..

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...