21.12.2007 г., 16:30

(Анти)коледно

877 0 5
Предколедно сме нереални. Добри!
А усмивки нахалос раздаваме...
Не за приятели, не за близки. Нали
по Коледа всички сме равни?

И на просяци, не хляб - доброта,
ние щедро даряваме. Ех, че празник!
Нека гладува, а нашите сърца
по-чисти са. По-богоизбрани са.
На сирачета в (о)мразни домове -
не ласки и обич... Играчки!
Нека живеят и те като скотове,
пък да е весело, та няма да плачат...
И елхи украсяваме - нека блестят,
нека мъртво дръвче стая да кичи.
Колко гори има да се обезлесят,
колко гори има още да "обичаме"...

Коледа е! Да не се скъпим -
да раздаваме без срам усмивки...
Подаръци ще има - да поспим
под дебелите юргани и завивки...
Който няма - ние сме добри -
с топли мисли ще да го завием,
с пожелания за бъдещите дни,
дето все ще сме щастливи (ние)...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стаси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е,но въпроса е какво можем да направим?
    Проблема не е от липса на играчки,а от липса на любящи родители и на обич.А няма такива,защото любовта е саможертва и като няма разбиране на саможертвата,любовта изтича-защото сме пробити съдове.
    Проблема е обществен-защото на българите все другите ни виновни - кроворазбраната свобода,лиспсата на елементарното уважение,войната в училищата-всичко говори за упадака на едно общество.
    За което децата плащат,дори и да не са виновни,порастват озлобени и колелото да греха се завърта,предава увеличава....
  • Много истинско ! За съжаление и много тъжно !
  • Браво!
  • Тъжно,много тъжно.И страшно.
  • Браво!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...