kap4ica (Стаси)
33 10
21.12.2007 г., 16:30 ч.

(Анти)коледно 

  Поезия
672 0 5
Предколедно сме нереални. Добри!
А усмивки нахалос раздаваме...
Не за приятели, не за близки. Нали
по Коледа всички сме равни?

И на просяци, не хляб - доброта,
ние щедро даряваме. Ех, че празник!
Нека гладува, а нашите сърца
по-чисти са. По-богоизбрани са.
На сирачета в (о)мразни домове -
не ласки и обич... Играчки!
Нека живеят и те като скотове,
пък да е весело, та няма да плачат...
И елхи украсяваме - нека блестят,
нека мъртво дръвче стая да кичи.
Колко гори има да се обезлесят,
колко гори има още да "обичаме"...

Коледа е! Да не се скъпим -
да раздаваме без срам усмивки...
Подаръци ще има - да поспим
под дебелите юргани и завивки...
Който няма - ние сме добри -
с топли мисли ще да го завием,
с пожелания за бъдещите дни,
дето все ще сме щастливи (ние)...

© Стаси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е,но въпроса е какво можем да направим?
    Проблема не е от липса на играчки,а от липса на любящи родители и на обич.А няма такива,защото любовта е саможертва и като няма разбиране на саможертвата,любовта изтича-защото сме пробити съдове.
    Проблема е обществен-защото на българите все другите ни виновни - кроворазбраната свобода,лиспсата на елементарното уважение,войната в училищата-всичко говори за упадака на едно общество.
    За което децата плащат,дори и да не са виновни,порастват озлобени и колелото да греха се завърта,предава увеличава....
  • Много истинско ! За съжаление и много тъжно !
  • Браво!
  • Тъжно,много тъжно.И страшно.
  • Браво!!!
Предложения
: ??:??