Пролетта вън мечтае за ято
Тази в мен пък не се е родила
Като ценност по-мнима от злато
Сто тъги е душата ми скрила
Тази пролет в мен да не се ражда
Че умре ли и аз тръгвам с нея (!)
И без пътят да ме приласкава
Поемам го и с него линея...
Пролетта вън мечтае за още
Тази в мен няма и да изпъпи -
Абортирам я в тъмното нощем...
Така се придвижвам по пътя си