Аритмия
Сърцето ми излезе днес от ритъм...
Помислих си, че вече ще се мре.
Затворих си очите тихо.
Зачаках Мишо да ме прибере.
Е, как, кой Мишо? Оня бе, с крилата!
Архангел ли е, дявол ли, не знам,
но чаках да ми прибере душата,
да не се лута, грешна, тук и там.
Седях и чаках, а сърцето диво
препускаше във ритъм непознат.
Отворих си очите боязливо
и... твоят лик във моя беше взрят.
"Здравейте!", каза тихо, "Аз съм Мишо.
Не сте добре, да Ви подам вода..."
Е, как да пия, аз дори не дишам
и питам се, това ли е смъртта?
Ако си ти, ще дойда доброволно!
Очите ти са синьо кадифе...
Усмихваш се! "Днес адът е затворен,
да пием първо по едно кафе."
И пих кафе, и после бях във Рая,
и вече от Смъртта не ме е страх,
защото знам, дори да дойде края,
ще бъда с Ангела, когото си избрах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
Благодаря ви от сърце!!!
