14.08.2006 г., 10:46

АРМАГЕДОН

748 0 7
Към гибел ли отива този свят,
поел войните тъй несправедливи.
Светци и грешници без правда да умрат,
кърви земята в утрините сиви.
Плачът на майката в забрадка черна,
сама копала гроба на децата си.
Снаряден вой в тъмата непрогледна,
безмилостен, коварен със делата си.
Исус къде е, идва ли, не знам.
Малцина чакат новото пришествие.
С голяма скръб света е обладан,
пропит от демоничното нашествие.
И кой сега е като Антихрист,
повел душите лакомо към ада.
Защо Исус умря на онзи кръст.
Едва ли бе за собствена облага...
p.s.
Когато в пламъци застене и морето,
а слънцето огромно потъмнее,
звездите ще се срутят от небето,
и само любовта наново ще изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даниел, много ми хареса, много!
    Първо трябва да бъде всичко това, а тогава Исус наистина ще дойде!"звездите ще се срутят от небето,
    и само любовта наново ще изгрее."
    Вярата и надеждата ще отпаднат, но любовта ще остане!!!
    Поздравления, браво!
  • Да Злати заглавието беше Зараждащо се зло.Но в последствие го промених.Благодаря ти за вниманието
  • Дани, потресе ме този твой стих. Силен... и кървящ за човешките ни безогледности и глупости. НЕВЕРОЯТНО. Ще си го запазя. Не беше ли друго първоначалното заглавие, Дани.
  • Страхотен стих, Дани!!!
    Поздравления!!!
  • Всяка дума е пълна със загриженост и болка. Дали има наистина светлина в тунела? И дали наистина преди зазоряване е най-тъмно?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...