knqza (Даниел Стоянов)
162 145
14.08.2006 г., 10:46 ч.

АРМАГЕДОН 

  Поезия
546 0 7
Към гибел ли отива този свят,
поел войните тъй несправедливи.
Светци и грешници без правда да умрат,
кърви земята в утрините сиви.
Плачът на майката в забрадка черна,
сама копала гроба на децата си.
Снаряден вой в тъмата непрогледна,
безмилостен, коварен със делата си.
Исус къде е, идва ли, не знам.
Малцина чакат новото пришествие.
С голяма скръб света е обладан,
пропит от демоничното нашествие.
И кой сега е като Антихрист,
повел душите лакомо към ада.
Защо Исус умря на онзи кръст.
Едва ли бе за собствена облага...
p.s.
Когато в пламъци застене и морето,
а слънцето огромно потъмнее,
звездите ще се срутят от небето,
и само любовта наново ще изгрее.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Даниел, много ми хареса, много!
    Първо трябва да бъде всичко това, а тогава Исус наистина ще дойде!"звездите ще се срутят от небето,
    и само любовта наново ще изгрее."
    Вярата и надеждата ще отпаднат, но любовта ще остане!!!
    Поздравления, браво!
  • Да Злати заглавието беше Зараждащо се зло.Но в последствие го промених.Благодаря ти за вниманието
  • Дани, потресе ме този твой стих. Силен... и кървящ за човешките ни безогледности и глупости. НЕВЕРОЯТНО. Ще си го запазя. Не беше ли друго първоначалното заглавие, Дани.
  • Страхотен стих, Дани!!!
    Поздравления!!!
  • Всяка дума е пълна със загриженост и болка. Дали има наистина светлина в тунела? И дали наистина преди зазоряване е най-тъмно?
  • Натежал от болка силен стих!
    Браво!
  • изключителен стих! моите поздравления!
Предложения
: ??:??