Ars vivendi!
И каквото се случи, беше толкова лично,
че не може със думи да бъде описано.
И се учих без тях до смърт да обичам,
а след нея се учих отново да дишам.
Как можах да те срещна, точно когато
онзи пролетен дъжд беше толкоз солен,
миг преди да нахлуе нахалното лято
с безпардонния си рефрен "Carpe diem".
И това съм могла - да се уча да падам!
И да хвана мига във капана "илюзия".
Който обича, съм чула да казват, прощава.
А от опит знам да не подавам другата буза.
Като дойдеш на себе си, ти става ясно,
след една равносметка, ако си бил честен,
колко истински мига са ти останали
и колко крачки от любов до голяма грешка.
Ако все още можеш да ме погледнеш в очите,
"Здравей! Как си, приятелко!?" е достатъчно!
Без извинения! Което не ни убива,
ни прави по-силни,
Ars vivendi, приятелю!
че не може със думи да бъде описано.
И се учих без тях до смърт да обичам,
а след нея се учих отново да дишам.
Как можах да те срещна, точно когато
онзи пролетен дъжд беше толкоз солен,
миг преди да нахлуе нахалното лято
с безпардонния си рефрен "Carpe diem".
И това съм могла - да се уча да падам!
И да хвана мига във капана "илюзия".
Който обича, съм чула да казват, прощава.
А от опит знам да не подавам другата буза.
Като дойдеш на себе си, ти става ясно,
след една равносметка, ако си бил честен,
колко истински мига са ти останали
и колко крачки от любов до голяма грешка.
Ако все още можеш да ме погледнеш в очите,
"Здравей! Как си, приятелко!?" е достатъчно!
Без извинения! Което не ни убива,
ни прави по-силни,
Ars vivendi, приятелю!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
