Асани (пози)
Днес, както си стоях във поза Лотос
под тентата на южния балкон,
видях в мъглата, Дени, как се носи,
наметната със тъмно-син балтон.
Приличаше на скромна ученичка,
от времето, когато бях солдат.
С мъжа си, тя вървеше за ръчичка,
към малък, денонощен банкомат.
Изтеглиха от него пет-шест бона,
веднага се качиха на такси.
Пребърках си неволно панталона,
открих, че нямам никакви пари.
От Лотоса, преминах в поза Буда.
Застанах като Шао Лин монах.
В гърдите ми - запърха пеперуда!
За Дени, най-наивно замечтах!
Представих си я - как стои до мене
в асана Свещ, с опънати крака!
Как с нея, бягам в жито до колене,
и как не я изпускам от ръка!
Мечтах така, навярно, четри часа,
от позата - гърбът ме заболя!
Но ето че - таксито, пак дофтаса,
и Дени, пак в мъглата засия!
Тя крачеше - с палто от дива котка,
със чанта и ботуш от бял питон!
Усмихната - с изправена походка,
и с шапка, вероятно от визон!
Помислих си, за бедните животни,
за моя - много беден панталон!
Че няма как, с пари за безработни
да харча хилядарки във Витон!
Реших, че не харесвам диви кожи,
че Дени, вече не е мой модел!
Прехвърлих из ума си всички пози,
и седнах в тъпа поза на козел!
Разбрах, че да отида с нея в мола,
ще трябва пет години да пестя.
Отворих си, бутилка водка в хола,
и ревнах в поза - бедната овца!
Дени, да ме извиняваш! 😀
Юри
Йовев
Януари
2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
