Ние все още сме тук!
Всички! На същата арена,
под същото небе лъжливо
и в железния си юмрук
държим усмивка уморена!
Все още в ушите ни кънти,
все още ни притегля диво
звукът на търкулнатия зар,
кръвта по сините ками,
хаосът надежда над пламналата жар!
О, ний не ще се спрем!
Ще напуснем нашата арена... и не ще се върнем.
Крехки сме, ефирни, мимолетни,
но в безумието си ще сечем, сечем, сечем...
дорде и ний Косача не прегърнeм!
Ярост, озлобление, сили сетни
в трескава възбуда ще гърмят!
Фарса във всичките причини
съвестите ще горят,
а от всеки свой порок
в устрем бесен ще градим руини!

*

Тук, във набразденото пространство
от страшния залог,
една ръка издигна тежко острие,
а друга - събрани карти във тесте
и с възторжено пиянство,
срещу себе си, света и Бог,
воин и комарджия обърнаха лице!

...

Изборът! Изборът сърце създава!
Съдбите във съдба преплита,
погром с победа съчетава
и като гълъб от ръце излита!

*

Държи в ръкава си асо,
дръзки погледи отправя
и с безгрижие подчертано,
иронията в усмивки упражнява.
Танцуват пулове във свитото око,
и ето, с движение обиграно,
картите на масата поставя!
Трака пулс забързан, учестен,
капка пот изпада от челото,
в извивките неравни на дланта
оглеждат се зора и здрач...
Печели своята игра!
А дори не извади от ръкава си асото!
Той избрал е
и името му е Играч.

...

От него недалеч свисти
черна пика от метал,
въздух и земя блажено пори
и с огън на звезда блести.
Плавно, като във грациозен валс,
острието със кръвта говори
и отразява в други две очи
инстинкт за чест и войнска сила.
За удар спуска се ръката,
а пиката - луна и слънце уловила -
насочва се към чужда гръд...
Звън стоманен прониза тишината.
Спечели битката и този път!
Спечели, но отново вдигна тежкия резец,
защото той избрал е
и името му е Боец.

*

След всяка победа - кървава бразда,
кървава бразда - след всяко поражение,
родени от нашата битка-игра,
жънат душите ни вдъхновение.
Ние сме залога интервенция,
изпод който хаос блика,
а човешката ни екзистенция
изразява се в асо и пика.