АТЕЛИЕ
АТЕЛИЕ
В памет на Йордан Денев
Толкова разголени души витаят тук!…
А Дяволът и Ангелът,прегърнати,похъркват в някой ъгъл тихо…
Свещенодействието кротичко въздъхва…
Палитрата – длъжник посмъртен, -
като заченала жена, лежи блажено…
Разпада се Светът
на Минало и Настояще…
Отвсякъде напира тишина…
Примамливо предчувствие за Вечност
струи през блясъкана нечии очи…
Дори и паякът във ъгъла
не смее да подсмърча –
да не намокри нишката към спомена за нещо…
Единствен гларусът – наивен страж на Изхода
към нощницата страстна на небето,
стряска тишината, самозабравила се в свойта глъбина…
Тук някъде е Входът.
Тук някъде е Изходът
от малката магия,
залостена сред дъх на терпентин…
…А всъщност, това е само път
в отъпканата Вечност
на Стремежа!…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
