1.04.2011 г., 22:24

Ave, Caesar

735 1 0

(Ave, Caesar, morituri te salutat)

 

О, пресветли! Вас, на смърт отиващите,
ви приветстват с високо вдигната глава.
Днеска те ще мрат, а вие ще крещите
наедно с тълпите в скудоумна суета.
Вий едни помазали сте за патриции,
а оставили сте други роби цял живот –
не любими на съдбата галеници,
а нещастници живеещи живот на скот.
Във екстаз с обърнати надолу палци
твърде скоро вий им предрешихте участта,
тъй че на живота ръбестите валци*
да премазват и пречупват костите – плътта...
Разигравате сплетни, козни – измами,
зарад вас самите леят се реки от кръв,
всявате раздори и човешки драми,
изигравате прекрасно ролята на стръв.
И слугуват ви царе и патриарси,
сводници продават своята и чужда чест.
Тъпчете вий ненаситните стомаси,
нежна и приятно – сладка сте за някой вест.
Жриците на любовта пък се предлагат
най-безцеремонно на безценица плътта,
а продажници проклети си продават
свойта чест човешка и на родната страна.
Кризите, воините са на вас подвластни.
Спекула, гешефти – кражби ваши са деца!
Вий сте всесилни, мощни и всевластни,
властвате с лукавство и със сила над света.
Вас едни ви трупат жадно с милиарди
и все ненаситно алчни си остават те,
те живеят във охолство и разврати,
а за клети сиромаси недостъпни сте…
О, вий всемогъщи! Вас ви поздравяват
простосмъртните със поглед леденостуден,
цял живот до смърт за вас се те сражават
и все ще размахват меч до сетния си ден…
01.04.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...