Мъничка черна точица
върху белия лист на живота.
Носи на гръб небето,
земята с краченца търкаля,
меси я и я размесва
като погача по празник.
Тя нехае за времето,
живее от зрънце до зрънце.
Вечер се слива със мрака
и сънува, че е щуркеса,
облечена с лунни одежди
и с капки роса обута. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация