Cona (Цонка Людмилова)
34 30
5.08.2007 г., 22:28 ч.

Автопортрет 

  Поезия
621 0 7
 

Мъничка черна точица

върху белия лист на живота.

Носи на гръб небето,

земята с краченца търкаля,

меси я и я размесва

като погача по празник.

Тя нехае за времето,

живее от зрънце до зрънце.

Вечер се слива със мрака

и сънува, че е щуркеса,

облечена с лунни одежди

и с капки роса обута.

Ала ушите й недочуват

нежния хор на щурците.

Ала очите й недовиждат

ароматния цвят на липите.

Сърцето й като бъчва

с десет обръча стегнато,

а вътре - мирис на гнило

и спомен от старо вино.

Тя знае, че е самотна,

но що е то тъга - не знае.

Помни мравуняка топъл,

но що е минало - не знае.

Чашката с копнеж е пълна,

но кой е принцът - не знае.

Животът с мръсни обувки

тъпче мечтите й снежни

и  с ненаситност желязна

смила сестрите й нежни.

Идва със вик на земята,

а я напуска безмълвно.

След нея - черти и резки

върху листа на живота...

Дано ги Господ разчетe

и път на мравките да стори...

Че и те молитва си имат:

да си отидат незнайни,

а да възкръснат със име.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??