Автопортрет с бръмбари
АВТОПОРТРЕТ С БРЪМБАРИ
... навярно имам бръмбари в главата? – и никакво спасение от тях! –
и сякаш Господ плаща ми заплата да бъда цял живот сълза и смях,
да пея, даже щом ми се доплаче, на всичко да се смея – кротък луд,
това е то – единственият начин! – да не избухна – буре сух барут,
е, вярно, че съдбата ми бе трудна, и чудех се – защо съм тук дошъл? –
на крачка бях – от ужаса да лудна! – че този свят със всекиго е зъл,
доде за скъдно слънчице се молех като един заключеник в затвор,
жадувах в този свят да бъде пролет и птиците да пеят в смесен хор,
По бръмбарче на всекиго ще пратя! – да грейнат с обич вашите очи.
Светът е по-красив, сестри и братя, щом бръмбарче в главата ви бръмчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
