7.04.2024 г., 10:22 ч.

Автопортрет с разлистена книга 

  Поезия
60 1 1

АВТОПОРТРЕТ С РАЗЛИСТЕНА КНИГА

Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четохпланини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихоти Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаехв моя мил живот, да мина през светадобро човече,
с Ян Бибиян и Дяволчето Фют прескочих най-ужасните си бездни,

и класната ме вземаше за луд! – то, и до днес съм пълен безполезник,
Бог ме търкаля в звездната си кал с надеждицата? – утре да ме има,
какво натрупах? – тонове печалпред прага на зловещата си зима,
прекрасното си бъдеще чета! – и в мене пърха пролетна авлига.
Щастливец ще си ида от света с разлистена душицасветла книга.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен си, удоволствие е да те чете човек.

    Бог ме търкаля в звездната си кал с надеждицата? – утре да ме има,
    какво натрупах? – тонове печал – пред прага на зловещата си зима,
    прекрасното си бъдеще чета! – и в мене пърха пролетна авлига.
    Щастливец ще си ида от света с разлистена душица – светла книга.
Предложения
: ??:??