21.06.2007 г., 10:07

АЗ

1.1K 0 20
Любовта е чувството нетленно,
заложено във същностното Аз.
И пазя я така, че непременно,
да устои на всяка бурна страст.

Обичам всички неприкрито
с алтруистичната любов,
дори и тез, в които, неизменно,
усещам неприемане и злост.

Била добра съм, повечето се заричат,
даже прекалено съм била.
И вместо да звучи похвално,
упрек лъха в техните слова.

И трябва ли да се доказвам,
че нито мога, нито искам да се променя.
И щом към никой аз не зла съм,
то към всички други е така.

Ще нося любовта си безпределно.
По детски ще я пръскам по света.
И всеки бих приела безрезервно,
щом има мир в душата. Светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила,Бог те е дарил с доброта и сърдечност,с таланта да ги предаваш на другите! Благословена си!Обич и щастие ти желая!
  • Ти си светлина и любов си и си остани такава, защото ти отива!!!
  • Чудесен стих!Искрени поздрави...
  • Страхотно е!Бъди!Поздрави за хубавия стих!
  • Душата ти е озарена от светлина и се вижда добротата в нея, Танче!
    Продължавай да я пръскаш, за да светиш още-по силно!
    Прегръщам те!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...