АЗ
Като китара без струни, без ноти, без звук,
Затихнала някъде, а всъщност съм тук,
Като песен безгласна, без думи, без ред
Гледам назад, а тичам напред.
Като малка прашинка сред многото прах,
Като малко дете, усещащо страх...
Като нещо неясно, житейски роман,
Като древен мислител, но сам, неразбран!
Като истински войн, но сам - без войска
Оставям в живота поредна черта,
Като филм без актьори, без сцена, без реч,
Попадам сама в житейската сеч!
И сякаш възкръсвам след всяка борба,
Готова да срещна свойта съдба!
Усмивка фалшива - пак тръгвам напред
И спъвам се, падам, но пак съм наред.
И болка неясна, неясни сълзи,
Но нещо в очите блести ли блести...
Като китара без струни, без ноти, без звук,
Потънала в нищото, но всъщност съм тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Пейкова Всички права запазени
