6.11.2018 г., 18:22

Аз 4

397 1 0

 

Не мога нежността да победя,
нито тъгата лесно да забравя,
покорна, примирена да седя,
че нищо не разбирам да се правя.

 

Не искам самотата за сестра,
нито поредни грешки да повтарям.
Не мога посред радостта да спра.
На глупави шеги не отговарям.

 

Но мога да запея като дъжд.
И да валя от страст - до изнемога.
Да бъда по-сурова и от мъж,
брадясал от отчаяна тревога.

 

И още : мога да съм облак тих,
като сълза в тревата да се стичам,
да съм куплет във нечий хубав стих
и да умирам...ала да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...