Аз
АЗ
Аз съм пътник случаен и всичко.
Аз съм мравка и звезден човек.
Аз съм тръпка, мълчание, нищо.
Аз съм миг, аз съм час, аз съм век.
И недей да разказваш ми притчи.
Аз не искам за нищо да знам.
Ти кажи ми дали си обичан,
капка нежност дали да ти дам?
Да промиеш ти своите рани,
да повдигнеш заспало чело,
сам да можеш ти утре от рано,
да забравиш за лошо "било".
И на други да можеш да кажеш:
"Стига плакал си! Хайде, стани! "
Бавно крача в калта отзарана,
но звездичка над мене блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
