Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците
Твърде малко е времето на този свят,
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците.
Сигурно и те щастливо са си слагали плавниците.
Нима това ще ме спре?
Та и те някога движили са се само напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lora Krusteva Всички права запазени
