Аз и самотата
Прибирам се и пак е тъмно,
тишината в нас цари,
прибирам се и пак е пусто,
и радиото не звучи!
Самотата само с мене е,
и не изпълва ме даже със мечти,
споменът защо ли в мрака е потънал,
кой и със сила ли от мен го заличи!
Паля свещите на масата,
слагам вечеря за двама,
а самотна стои си вазата,
и сядаме пак - аз и самотата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Томова Всички права запазени
