12.03.2007 г., 9:58

Аз и Ти

1.5K 0 4
Далеч от всичко заведи ме ти,
там някъде, където ще сме сами.
И нека няма утре,
нека няма вчера,
нека сме само аз и ти.
И слънцето с усмивка да ни огрява,
а луната да гали телата.
Там, далече в небитието
заведи ме, където няма болка и омраза,
където няма хора и лъжи.
Там, където ще се наслаждаваме
на утрото красиво
и ще слушаме песента на птиците,
там някъде, където ще сме само
АЗ и ТИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...