на моята приятелка Катя
Пред теб, не бива да заплача,
не сега.Ще дойде време за сълзи.
Ще бъда силна. После ще тъжа.
От радост сетне с теб, ще се напиеме,
ще се смея... край мен ще прихнеш
и ти от смях, ще ги говориме,
за всичките си спомени щастливи.
Прегръщам те, кипят сълзите,
и блъскат във очите...а сякаш вчера бе,
вървяхме с теб във нашата добра гора.
Познала трепетите ни и радостта,
ехтеше от смеха, кичехме се с детелини.
Не искам да тъжиш, ала в очите ти,
прочитам мисъл, колко се страхуваш.
И аз до болка се страхувам, но няма
повече пред теб да плача...
Вдигни глава, ти можеш да си силна!
© Евгения Тодорова Всички права запазени