Аз, мойте стихове и любовта
Аз, мойте стихове и любовта,
тази вечер пак си фантазираме
и описвам случки и неща,
който на поднос избираме.
Какъв ли стих ще има тази вечер,
колко в мен е жива любовта,
а тъгата тръгна ли си вече,
случват ли се още чудеса?
Някъде изгубих святите неща,
някъде по пътя друг ли ги намери,
возя се във чуждата кола,
а душата ми от страст трепери.
Облик нов рисува ми нощта,
нова среща или изневяра,
канен гост, отключена врата,
страдам пак, но се раздавам.
Летен дъжд в сърцето щом вали,
бъзо ще отмие всяка болка,
нещо друго ще се промени
и се питам още колко.
Утре трепета от миналата нощ,
ще опиша в нежни рими,
а когато стане полунощ,
ти, сърце, на други подари ги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
