9.05.2006 г., 14:57

Аз не исках много,исках само теб

2K 0 6
Сълзи испълват мойте очи
и болка в мен гори.
Защо така ме нарани?
Защо разби ти мойте мечти?
Аз не исках много,
исках само теб.
Исках да обичам
и да бъда обичан човек.
Исках,но ти не пожела.
Исках,но ти погуби моята мечта.
Щом решил си така...
Аз мога да ти кажа само "Сбогом".
Мога да ти кажа само
"Бъди щастлив в любовта".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти.Ще се опитам да следвам съветите ти.
  • Посланието е страхотно, но очевидно все още не е изпипан стилът. Можеш да засилиш много влиянието, ако използваш по-подходящи думи. Използвай думите, пиши с такива, които чувстваш, които смяташ за красиви, а не тези, които непременно се римуват. Така ще свикнеш и ще откриеш онази красота, която искаш да пресъздадеш и ще я разкриеш в прекрасни стихове. Освен това, следи за ритъма. Следва да има близък брой срички във всеки стих (сиреч ред). Това придава стройност и единност на композицията. А най-важното - не спирай да пишеш.
  • Аз не съм се обидила.

  • Исках да кажа,че е с правописни грешки....дори коментара ти /сполочливи/Проверявай си го преди да го пуснеш
  • Гиги благодаря за хубавите думи.
    Веси всеки има сполучливи,не до там сполучливи и дори стихове дето за нищо не стават.Това е един от мойте стихове които не е от сполучливите ми....дори може би за нищо не става...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....