11.01.2007 г., 12:14 ч.

Аз се замислих... 

  Поезия
967 0 4
Животът на едно дете.
Една усмивка толкова красива.
И малкото, добричко сърчице
без да иска, бавно си отива.
Едни очи, по - топли от вселена.
Едно лице... Като на ангел!
И никой тоз живот не може да отнеме!
Защо тогава Господ дал го е...
Живот, доскоро тъй безгрижен.
Но за миг изцяло той се срива.
Няма изход от света неподвижен.
И едно слънчице от нас си отива.
Нима не можем да го спрем?
Нима сърцата ни мълчат?
Да проумеем и да разберем,
че сълзите понякога така горчат...
Аз мисля... И много боли...
Аз искам... Тя да живеее...
Дъжд тъжен от детски очи...
Защо - не мога да го проумея!
Аз ще се боря! За нея!
Не всичко за нея се срина...
За Бога и Дявола... Тя ще живее!
Помогнете сега да спасиме Дарина!


П.С. WWW.SAVE-DARINA.ORG    ЗНАМ, ЧЕ ОЩЕ ИМА ХОРА! И ТЕ ЩЕ ПОМОГНАТ НА ТОВА МАЛКО АНГЕЛЧЕ! ТАКА, КАКТО МНОГО ДОСЕГА СА ПОМОГНАЛИ... АЗ СЕ ЗАМИСЛИХ! А ВИЕ? 

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??